Не, не го бъркам с Дада! Представителите на тази субкултура са предимно жени (или мъже, които се чувстват така) над 60 години. Те претърпяват доста промени и се превръщат в много странни същества. Изцяло отдадени, даже понякога вманиачени по нас, любимите си внуци, на моменти леко досадни с тази си мания; от време на време решават да откачат, но като цяло са тоооооолкова сладки! We Love Them!
Запазената реплика, без която не си истински член на "Баба" субкултурата, е "Искаш ли нещо да ти купя/дам/почерпя/..."
Не зачитат "не" за отговор и ни поднасят всичко, което им се вижда вкусничко. Винаги са мили и учтиви. Възхваляват възлюбените внучета. От тях няма да чуеш "Надебелял(а) си", "Какви са тези оценки", "Защо се прибра толкова късно". Опитват се да докажат, че ще покрият всички наши грешчици пред родителите ни, които дефакто са техни деца (а не внуци), значи търпят критика. Освен, че се грижат за това постоянно да хапваме нещо, те държат и да сме стабилно навлечени, независимо от сезона. "Много, гол(а) ходиш!"
Всичко това от време на време е лееееко досадно, но е израз на неземно голямата обич, на която е почти непосилно да се отвърне както подобава.
Репликата, която една Баба казва към внучето на да друга Баба е
"О, колко си порасналО!" Това показва уважение, зачитане на чуждите грижи и дава отлична оценка на усилията на Бабата.
Бабите от време на време изкрейзват.
Всички сме виждали явлението "Баба със синя/лилава/зелена коса". То се появява при по-възрастните представителки, но не е задължително.
Причини - неизвестни. Може би е някаква мода, може би протест, може би така е "по-младежко" или пък "просто странно настроение", но само можем да гадаем.
Дамите се отличават като богове в кухнята. Всеки обича гозбичките на баба. Не винаги изглеждат като поднесени във френски ресторант, но са толкова толкова вкусни, че изобщо никой не се изтересува как изглеждат.
В заключение: Бабите са страшно готини същества. Приличат на малки духчета, които създават уют и топлина навсякъде където минат : )
